Какво да направим, ако сме в депресия?

В зимните месеци много жени, а и въобще средностатистическият българин днес, се оплакват точно от депресия. И как иначе – сметки за ток, за храна, за вода, телефон,  на фона на ширещата се безработица и каквато и да било сигурност за утрешния ден... Но внимание – животът днес, колкото и да е труден, си заслужава да бъде живян и да ни накара да се опитаме, колкото и трудно да ни се струва понякога, да погледнем на света с други очи. Е, не непременно с розови очила, които е невъзможно да си сложим, най-малко поради мрачното зимно време навън, но пък определено... от малко по-друг ъгъл.

В това да мислим позитивно има много преимущества и ние безспорно знаем това, но как на практика да го постигнем?

Има много начини. Първият може би изпитан от тях е да лекуваме душата си с музика, тъй като тя е най-добрият лек за всяка болка, същото казваше един прекрасен музикант и човек, с когото съдбата ме срещна по едни избори, Володя Стоянов, който в едно известно и познато на всеки предаване винаги е много грозно и незаслужено окарикатурен.

Друг изпитан и позабравен за мнозина днес начин е да четете в свободното си време хубава книга, да се занимавате с любимото си хоби, да се порадвате на някое дете, дори да е това на съседите или на вашите близки - децата са най-голямото ни богатство и с тях депресията доказано изчезва моментално!

Друга изпитана „рецепта“ е да се срещате или разговаряте по телефона с приятели по-често. Отпуснете, се споделете, допуснете до себе си, ще се изненадате колко подкрепа, а често и много верен съвет ще получите. Не случайно казват, че най-добрият наш изповедник и психотерапевт е точно приятелят или приятелката.

Отидете на кино, на театър, опера или балет, изложба или просто се разходете в парка или дори мола, ако времето е хубаво. Помнете – винаги има безброй неща, от които да се оплачем, но има и поне още толкова хубави, на които си заслужава да се усмихнем, близки и любими хора, заради които да продължим напред, дори след най-голямото ни сполетяло нещастие. И толкова много още нови и нови неща, заради които да разлистваме всеки ден нова и нова страница. Нека се събуждаме с очакването на по-хубавия и по-пълноценния ден, отколкото да се самосъжаляваме, хленчим и да гледаме на света от позицията на жертва. Помнете – всеки сам кове съдбата си, животът не обича слабите, затова смело се погледнете в огледалото и се усмихнете широко – да, животът е най-голямото ни богатство и той може да бъде и много хубав, и далеч по-смислен и щастлив, ако е споделен с някого или с онези, които ни ценят и обичат истински!